Цените на тока в Югоизточна Европа скочиха над 700 евро, България остава сред най-евтините пазари

Цените на електроенергията на борсите в Югоизточна Европа достигнаха изключително високи стойности през първата седмица на август, като в отделни 15-минутни интервали надхвърлиха 700 евро за мегаватчас. На този фон България и Гърция са сред пазарите с най-ниски отчетени цени в региона, показва анализ на пазарите „ден напред“, обхващащ периода от 31 юли до 6 август, предаде репортер на БГНЕС.

Причината за резките ценови колебания е съчетание от екстремни горещини, повишено потребление на електроенергия и спад на производството от някои ядрени и водноелектрически централи, предизвикан от сушата и рекордно ниските водни нива на река Дунав. Паралелно с това слънчевото производство рязко намалява в ранната вечер, когато търсенето на електроенергия остава високо или продължава да се увеличава.

Според анализа на Balkan Green Energy News, цитираните данни обхващат седем регионални електроенергийни борси – словенската BSP Southpool, хърватската CROPEX, гръцката HEnEx, унгарската HUPX, българската IBEX, румънската OPCOM и сръбската SEEPEX. Изследването използва 15-минутни пазарни интервали и подрежда десетте най-високи стойности за всяка от борсите.

Най-високата посочена стойност в анализа е 717 евро за мегаватчас, отчетена на словенската борса BSP Southpool на 3 август между 20:00 и 20:15 часа. Именно на 3 и 4 август са концентрирани най-много от ценовите пикове, като спрямо предходните седмици ценовите равнища в отделни часове са се повишили с приблизително 50–100%.

Най-голяма концентрация на високите стойности е регистрирана между 19:30 и 20:30 часа. Това съвпада с т.нар. вечерен преход – периодът, в който слънчевото производство бързо намалява, но потреблението, подхранвано от климатизацията и високите температури, остава значително.

България се възползва от силното слънчево производство и батериите

Българският пазар се оказва в по-благоприятна позиция в сравнение с някои от съседните държави. Страната е сред пазарите с най-ниски цени в разглеждания период, заедно с Гърция. Една от причините е бързото разрастване на слънчевата енергетика и на системите за съхранение на електроенергия. През май например фотоволтаичното производство в България за кратко надхвърли 3,7 гигавата, докато моментното потребление беше около 3,2 гигавата. Това означава, че само слънчевите централи са могли временно да покрият цялото вътрешно потребление, макар че останалите мощности също са продължили да работят.

Развитието на батерийните системи допълнително променя профила на българския електроенергиен пазар. През юни в страната беше въведена в експлоатация батерийна система с капацитет 602 мегаватчаса, определена от Balkan Green Energy News като най-голямата подобна система в България и региона към момента.

Това дава възможност част от произведената през слънчевите часове евтина електроенергия да бъде съхранявана и използвана в периодите на вечерен пик, когато цените традиционно се повишават.

Сушата постави ядрената енергетика под натиск

В същото време екстремното засушаване се превърна в сериозен проблем за електроцентралите, които използват речна вода за охлаждане. Най-тежко е положението в Унгария и Румъния. Нивото на Дунав достигна исторически ниски стойности, което ограничи възможностите за охлаждане на ядрените мощности. АЕЦ „Пакш“ в Унгария, която при нормални условия разполага с около 2000 мегавата мощност, беше сведена до приблизително 230–240 мегавата според последните международни публикации.

В Румъния един от двата реактора на АЕЦ „Черна вода“ беше спрян заради недостатъчния дебит на Дунав, а вторият остана под риск от ограничаване на мощността. Двата реактора при нормална работа осигуряват около една пета от електропроизводството на страната.

Ситуацията беше толкова критична, че румънските власти предприеха извънредни инженерни мерки за насочване на по-голямо количество вода към централата. След контролирано взривяване на скално препятствие по речното корито беше подготвена и операция с потапяне на четири натоварени с камъни шлепа, чиято цел е да се промени водният поток и да се осигури допълнително време за безопасната работа на реактора.

И АЕЦ „Кръшко“ ограничи производството

В Словения високата температура на водата и ограниченията за допустимото топлинно натоварване на река Сава доведоха до ограничаване на производството на АЕЦ „Кръшко“. Централата е ключова и за Хърватия, която получава половината от произвежданата от нея електроенергия. Така едновременното намаляване на ядреното и водноелектрическото производство в няколко държави сви предлагането точно в момент, когато търсенето расте.

Сърбия също усеща ефекта от сушата

Сериозен натиск има и върху водноелектрическото производство в Сърбия. Ниските водни нива ограничават възможностите на дунавските водноелектрически централи, включително „Джердап“. Това намалява наличната евтина електроенергия и увеличава зависимостта от внос и други производствени мощности в пиковите часове.

Регионалният проблем не се изчерпва само с производството. Според анализа потреблението на електроенергия в отделните държави от Югоизточна Европа е нараснало с между 5 и 20% на фона на продължаващите горещини.

България запазва по-благоприятна позиция

На фона на кризата с водните ресурси България се оказва в по-стабилна позиция. АЕЦ „Козлодуй“ продължава да работи по производствения си график, въпреки ниското ниво на Дунав. Ръководството на централата съобщи, че още в началото на юли е създадена специална работна група за наблюдение на ситуацията и са предприети мерки за осигуряване на безопасната и надеждна работа на блоковете при продължително ниско ниво на реката.

Това е съществена разлика спрямо ситуацията в „Пакш“ и „Черна вода“, където конструктивните особености на системите за охлаждане ги поставят в по-голяма зависимост от нивото и дебита на Дунав.

Наред с ядрената енергетика България разполага с бързо нарастващ фотоволтаичен капацитет и значителни инвестиции в системи за съхранение. Именно тази комбинация помага на страната да поддържа по-конкурентни борсови цени в моменти, когато други пазари в региона изпитват остър недостиг на предлагане.

Настоящата ситуация показва и друга особеност на съвременния електроенергиен пазар – изобилието на слънчева енергия през деня може да съществува едновременно с недостиг и изключително високи цени само няколко часа по-късно. Без достатъчно мощности за съхранение и гъвкаво производство рязкото намаляване на слънчевата генерация вечер води до бързо поскъпване.

Затова ценовите пикове от началото на август не са само резултат от горещото време. Те са отражение на по-дълбок проблем – несъответствието между производството и потреблението в рамките на денонощието, допълнено от ограниченията пред ядрените и водните мощности заради екстремната суша.

За България картината засега е по-благоприятна: страната разполага с работеща ядрена база, силно разширяващо се слънчево производство и бързо развиващ се сектор за съхранение на електроенергия. Това обяснява защо при регионални ценови пикове от над 700 евро за мегаватчас българският пазар остава сред най-евтините в Югоизточна Европа.